През 7-6 век пр. н. е. българското черноморско крайбрежие е колонизирано от гръцки търговци и мореплаватели. През 4 век пр. н. е. територията на съвременна България е завладяна от македонците начело с Филип II и неговия син Александър Велики. По време на първи век тези земи са римски провинции. След 4-ти век Балканския полуостров е под управлението на Византия. Това господство се променя през 681 година, когато българите начело с хан Аспарух обединени с роби, които предварително са се заселили в региона, разбиват византийската армия в голяма битка при Онгъл, делтата на река Дунав. Това отбелязва създаването на Българската държава със столица Плиска.
През 865 година България става християнска държава под управлението на хан Борис - Михаил. Царуването на предшественика му Симеон Велики остава в историята като "Златния век". Славянската писменост става официална в страната, строят се книжовни школи, храмове и манастири, а страната има излаз на три морета - Черно, Егейско и Адриатическо море. Столицата е преместена във Велико Преслав, който по това време може да се сравни с красотата и величието на Константинопол.
През 1018 година след ожесточена съпротива България пада под византийска власт до 1187 година, когато братята Асен и Петър извоюват независимосста на България и създават Второто българско царство със столица Велико Търново. През управлението на техния по-малък брат цар Калоян, държавата претърпява сериозен политически възход. Той е невероятен стратег и разбива считаната за непобедима конница на латинските кръстоносци.
Този бърз напредък продължава и през царуването на цар Иван Асен II, когато България достига величието от управлението на Симеон Велики. След смъртта на великия управник страната страда от тежки кризи. Сто години по-късно, през 1393 година, град Велико Търново е завладян от османците и в продължение на пет тъмни века България е под Турско робство. Систематичните опити на османците да помохамеданчат местнтие хора не успява да сломи българския дух.
Независимо от турското робство, България преминава през своето възраждане. Епохата на Българското възраждане започва през 1762 година, когато Паисий Хилендарски написва "История славянобългарска" - ръкопис с уникален културно-исторически и психологически ефект. Заражда се националното самосъзнание, процъфтява търговията, а големи суми започват да се даряват за изграждане на църкви и училища. Финансовия и културен прогрес води до раждането на национално-освободително движение. То достига своя връх по време на Априлското възстание през 1876 година. Възстанието е потушено с цената на много жертви, но цяла Европа научава за страданието на българския народ.
Само година по-късно руските войски преминават Дунав и започва Руско-турската освободителна война с участието на български доброволци.
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанския мирен договор, който поставя началото на Третата българска държава. Националната радост е помрачена от Берлинския конгрес, който разделя страната на две част Княжество България и Източна Ръмелия - под политическата и военна власт на Османската империя. България обединява разделените територии на 6 септември 1885 година.
В първите деситилетия след Освобождението се развива капитал и се модернизира страната. След Втората световна война страната става част от бившия социалистически блок. През 1898 година политическите промени превръщат България в демократична държава, част от европейското семейство, а от 2007 година страната е пълноправен член на Европейския съюз.
